Въпреки че лабрадорите са добри домашни кучета, те все пак предупреждават, когато непознат приближава вратата. Техният дълбок, силен лай би могъл да изплаши крадци, въпреки че те не са кучета-пазачи.В действителност по-вероятно е те да поздравят радостно посетителя, да се заиграят с него, вместо да се опитат да го респектират. Тази същност на кучето трябва непременно да бъде съхранена – лабрадорите като всички останали ловни кучета не трябва да бъдат агресивни, но не трябва и да се страхуват или да са нервни.

При избора на лабрадор като семейно куче е много по-важен характера на кучето, отколкото неговата външност. Някакъв незначителен недостатък, който няма да позволи на твоя лабрадор да стане върховен изложбен рекордьор, по никакъв начин не намалява неговите явни качества като семейно куче. Добър характер, дружелюбност, любов, преданост, интелигентност и послушание са при всички положения по-важни от леко по-остра раменна става или по-къс врат.

Най-общо лабрадорите са много чувствителни към наказания – в повечето случаи при нежелателно поведение е достатъчна само една по-строга дума. Простият факт, че твоят глас изразява неодобрение сам по себе си е достатъчен, тъй като лабрадорът не иска нищо друго освен да се хареса на собственика си. Много по-добри резултати във възпитанието се постигат чрез похвали и любов отколкото чрез твърдо отношение. Когато започнах да се занимавам с тази порода, получих ценния съвет, да свързвам винаги справедливостта със милост, и спазването на това правило ми се е изплатило десетократно.

Ако твоето лабрадорче ще бъде семейно куче, трябва да се съобразяваш с някои важни принципи при отглеждането му. Тогава то ще се развие като едно приятно, чувствително и добре държащо се куче, с което е удоволствие да се живее.

Редица действия, които изглеждат смешни и сладки при едно относително малко и безобидно 8-седмично кутре, могат да доведат до асоциално поведение, което е доста проблематично при едно отраснало куче. Като най-най-първа дума твоето куче трябва да научи думата НЕ!. Като престане с нежеланото поведение трябва веднага енергично да бъде похвалено.Ако можеш да се поставиш на мястото на твоето кутре и да се вживееш в неговитв чувства, почти няма да правиш грешки.

Когато извеждам моите кучета, често наблюдавам собственици, които правят груби грешки по отношение на кучетата си. Често се карат на кучето, точно когато се връща при тях след като е тичало да подуши например друго куче – това е абсолютно неправилно: кучето остава с впечатлението, че връщането му при стопанина се наказва. Ти трябва да възпитаваш кучето не само да се връща при повикване при теб, но и в стойка седни, легни, стой на място, редом и.т.н. Ако това възпитание се провежда разумно и пълноценно, твоят порастнал лабрадор въпреки, че е силен и як, ще бъде послушен и добре възпитан, ще се държи добре навън. Един допълнителен бонус на това ранно възпитание е, че ако впоследствие решиш да се включиш в клубната активност, основите на послушанието и подчинението ще са вече дълбоко вкоренени в твоето куче. При едно толкова интелигентно и послушно куче като лабрадора, могат да се постигнат чудеса във обучението дори и при по-възрастни кучета.

Като ловни кучета лабрадорите са перфектни, това е задачата, за която те са били специално селектирани и отглеждани. По тази причина тяхната популярност нараства в началото на ХХ век. Най-вече ловните пазачи оценяват многофункционалността и способностите на лабрадора като изключително ловно куче. Факт е, че лабрадорът става в Англия най-популярната ловна порода. Послушен, лесно обучаем, изключителен нос и здрав интелект – това характеризира тази порода като едно наистина полезно ловно куче.

В нашето модерно общество има все по-малко ловни служители, но лабрадорът си остава предпочитан ловен другар. В днешно време ловната работа се разделя в няколко категории. Повечето лабрадори, собственост на ловци, работят с активни ловци, тяхната задача е апортирането при открит лов. По правило тези кучета са и семейни кучета в семействата на ловците, с което доказват своята многофункционалност. Един такъв живот за самото куче вероятно е най-удовлетворителен, тъй като по своята природа лабрадорът не е куче, което може да живее под ключ в клетка.

В днешното общество лабрадорът може да се използва за много задачи. Започвайки от донасянето на вестника и стигайки до воденето на слепци или като полицейски кучета-търсачи на наркотици и експлозиви до спасителни кучета в планината или по вода. Тези изключителни качества на лабрадора го превръщат в една от най-популярните породи в световен мащаб, тъй като той на практика е способен да изпълнява всякакъв тип задачи.

Към плюсовете на лабрадора отнясяме и неговата чистота, кучетата много лесно се почистват. Те имат къса козина, която лесно изсъхва, не внасят и много мръсотия в къщи. Даже и когато са мръсни е достатъчно едно бързо избърсване с една добре попиваща кърпа, за да ги почистиш добре. Когато през лятото предприемате една по-дълга разходка и се изкъпете – едно забавление, което лабрадорите особено обичат- отново с една попиваща кърпа ги подсушавате за кратко време. Лабрадорите имат двойна козина – твърда покривна и гъста долна, затова толкова бързо изсъхват.

Лабрадорите бързо свикват с отреденото им място и с рутината на ежедневието. Много рядко те са безполезни, при положение, че са възпитани като млади кучета.

Като порода лабрадорът е силно и добре сложено куче, без преувеличени и смешни изложбени качества, в неговата анатомия има съвсем малко слаби моменти. Типичният лабрадор по структура на тялото и характер е здрав и съвсем нормален. Въпреки,че се случват накои наследствени заболявания като тазобедрена дисплазия (HD), PRA и наследствен Катаракт, лабрадорите като цяло са много здрави кучета. Ако си купиш куче от развъдник с добро реноме, ще установиш, че лабрадорите по време на целия си живот имат относително малко проблеми. Не получават лесно рани от ухапвания или други наранявания или дори счупени кости, тъй като са много добре сложени. Те имат освен това гъста, дебела, водоустойчива козина, дебела кожа, която е защитена не само от добрата мускулатура, но и от един дебел слой мазнина. Моят опит показва, че като изключим някои рутинни задачи на ветеринаря, като ваксинации и реимунизации , рядко сме имали нужда от него. Двойната кожа на лабрадора го предпазва от наранявания, а набитата му фигура предлага добра защита от счупвания, изкълчвания, одрасквания, които могат да осакатят едно куче с по-фина структура или най-малкото сериозно да го наранят. Тази издръжливост вероятно е наследена от предците Нюфаундленд, които са работили при тежки климатични условия.

В противоречие с разпространените мнения, мисля, че лабрадорът не е порода, която има нужда от много движение. Много собственици считат, че на лабрадора му трябват около 10 мили (прибл. 16-17 км.), но не по малко от 4 мили дневно. Това абсолютно не е вярно. Като общо правило трябва да кажа, че повечето собственици раздвижват прекалено младите кучета, а възрастните твърде малко. Мисля, че причината за това е, че младите кучета като нова семейна придобивка са много атрактивни и всички искат да ги разхождат. Разбира се твоят лабрадор трябва често да бъде извеждан навън да се разтъпче, да поиграе, да облекчи естествените си нужди. Извън това една кратка, бърза сутрешна разходка и една добра разходка вечер или обратното са достатъчни да поддържат твоя лабрадор във форма. А ако има възможност при тези разходки да потича кратко или да се разхождате за кратко по пътища с по-труден терен, то това е повече от достатъчно, разбира се при положение, че не го прехранвате.

Една единствена дума обобщава целия ми опит с породата – приспособяемост. Това описва най-точно качествата на лабрадора. Ако ти си купиш с необходимото предварително планиране кутре от развъдник, храниш го и го възпитаваш разумно, кученцето ще отговори на твоята привързаност с много любов, доброжелателство и другарство. Твоят лабрадор ще обогати живота ти – казвам ти го без преувеличение. Аз притежавам лабрадори откакто станах 12-годишна и животът ми е по-пълен и по-интересен. Към това искам да добавя, че този любвеобилен компаньон ще обогати и живота на твоите деца. Те ще научат много за това, как човек се отнася и се грижи за животни.