Какво е важно при едно изложбено кутре? Отговорът е еднозначен – всичко, което е фиксирано в стандарта на породата. Решението се взема, когато кутрето е на около 8 седмици. По това време кутретата са миниатюрно копие на порастналото куче, което по-късно ще станат. При това личността за мен е особено важна. Да се изгради един шампион в изложбения ринг е много трудно. Конкуренцията е голяма и ти трябва да имаш едно наистина добро куче, за да се класираш на предните места. За да имаш реален шанс, кучето трябва да е дори малко „екстра качество”, една идея „звездно качество”, което го прави по-специално спрямо другите лабрадори.

Причината, поради която предпочитаме свободната поза при изложбените лабрадори е може би, че стандартът на породата изисква едно здраво сложено.. много активно куче- и задачата на съдията е винаги да се придържа към стандарта. Има обаче голяма разлика в интерпретацията на думата между много активно и недисциплинирано.

Предвидливо си вземи дъждобран, ако изложбата е на открито, също така защитни средства, ако времето е горещо, за да сте защитени от прегряване и ти и твоето куче. Носи винаги облекло, което позволява активен спорт. Избягвай поли и свободни якета, които се развяват около лицето на кучето и могат да отклонят вниманието му. Помисли и за това, че трябва често да се навеждаш над твоето куче, така че избягвай и дрехи, които откриват прекалено много – помни, че почти всичко се филмира!

След тези подготвителни работи всички участници застават със своите кучета в ринга, както им е посочил разпоредителят на ринга. В много страни отделните кучета се подреждат по съответния номер, в Англия това рядко се прави. Когато дойде твоят ред да представиш кучето си на съдията, заведи го до указаното място и го постави за оглед на съдията. Той проверява кучето от главата до пръстите на лапите, контролира положението на захапката, зъбите и структурата на козината. При мъжките кучета се контролират и тестисите. След това те помолват да раздвижиш кучето насам-натам или да го представиш в триъгълник, понякога и двете. Когато проверката приключи, отиваш с кучето си при другите на отсрещната страна на ринга, докато приключи проверката на всички състезатели. В повечето случаи съдията обхожда още веднъж всички кучета преди да посочи победителя. В повечето страни местата са от първо до четвърто, във Великобритания обикновено първо до пето. Едно куче става шампион, когато е постигнало изискуемия брой от желаните CC, CAC, CACIB, Зелени звезди или Главни точки. Това зависи от това в коя част от света се явяваш на изложба с твоето куче.

Ти желаеш да показваш твоето куче на изложби, но то не е готово за презентация! Как можеш да решиш този проблем? Има два начина за тренировка за ринга. Единият е когато кутрето от самото начало се обучава за това, другият е когато човек се опитва да въведе малко рингова дисциплина у вече порастналото куче, да коригира при това вече налични грешки при хендлинга. В идеалния случай обучението за ринга започва при малкото кутре, така че още в самото начало то да научи правилното поведение. При кутрето човек се намира в една девствена територия, възпитава едно необременено с негативен опит съзнание. Точно погледнато, кутрето учи всичко за своя живот, тъй като ти, развъдчик или собственик, си се погрижил за това, то да получи трайни впечатления. В иделния случай това още неоформено кучешко съзнание е предпазено от всички негативни, вредни или плашещи изживявания. По този начин кутрето приема теб, а да се надяваме и всички останали хора, като най-чудесните, най-вълнуващите и най-стимулиращите влияния в своя млад живот. Понякога ставаш по-важен дори от храната му! Това доверие и тази преданост са основата, върху която се построява възпитанието. За да положиш основите между теб и твоето куче, кучето трябва да те счита за най-важното в своя живот, да има безкрайно доверие в теб. Не можеш да очакваш добри резултати обаче, ако сам не се посветиш на това – а то изисква време.

Естествените инстинкти на едно куче, ако се развиват спонтанно, без твоето присъствие и надзор, го водят към това, да бъде внимателно и предпазливо към непознатите неща. От едно изложбено куче се очаква да приема отведнъж чужда и непозната среда, да се довери в тази непозната среда на един напълно чужд човек, който го проверява със собствените си ръце много подробно. Това разобличава често срещаната представа, че изложбените кучета са „безмозъчни красавци”, че са пренапрегнати и не стават за нищо. Може да са такива, но това зависи само от теб, стават такива, ако ти си ги оставил да се развиват така. Ако са действително добри изложбени кучета, не са безмозъчни и свръх-нервни. Ако проявяват такива черти е напълно безмислено дори да се прави опит да ги водиш на изложба. Най-общо казано, изложбените кучета стават най-добрите членове на семейството и житейски приятели, просто поради факта, че те проявяват към други хора миролюбие и толерантност, съвсем различно от работещите кучета, които имат тясна връзка само със своя господар.

Не се опитвай да се навеждаш над кутрето, това може да го изплаши. Стой до него, не много близко с леко разперени ръце. Постави успокояващо едната си ръка под брадичката, опъни врата леко напред, дръж внимателно върха на опашката. При много неспокойно кутре в началото трябва да поставиш успокояващата ръка под тялото. При това установих, че понякога е по-добре да се постави опакото на дланта, в противен случай неволно можете да докоснете кутрето, при което то оказва съпротива. Няколко успокояващи думи могат да помогнат – Стани! Браво на кучето! Изграждай от самото начало тясна връзка между думите и действието. В началото постави кутрето съвсем за малко в тази поза. Когато свикне, можеш да махаш за малко успокояващата ръка, да погалиш твърдо, но същевременно ласкаво кутрето по гърба чак до задните лапи. По този начин то привиква да бъде докосвано интимно по всички части на тялото. Ако кутрето е мъжко, докосването продължава и до интимната зона, тъй като съдията в ринга ще я докосва, за да се убеди, че и двата тестикула са в торбичките си.

Възпитанието в тази възраст е насочено към това да се спечели доверието и безграничната привързаност на кучето, да го научиш да те наблюдава, да приковава вниманието си върху всяко движение, особено движения на ръцете и лицето. Съвсем скоро ще установиш , че и най-малката дреболия отклонява вниманието. В тези първи седмици и месеци провеждам обучението в кухнята, където нарочно оставям радиото да свири. Почти непрекъснато звъни телефона, чуват се и други шумове от пералня или миялна машини. Куче, което ще се явява на изложби, трябва от съвсем рано да свикне със смущения и разсейване, тъй като и с двете ще се сблъска на всички изложби. Твоето кутре трябва да има пълно доверие в теб, да бъде съвсем отпуснато, когато го докосваш, вдигаш или го завърташ по гръб и го боричкаш като бебе. Ако нещо го изплаши, ще търси при теб закрила. В този стадий на развитие трябва да поверяваш кутрето и на други хора освен твоето семейство, хора със същите чувства към кутрето като твоите. Възникналите в ранна възраст страхове могат да причинят впоследствие дълбоко вкоренени проблеми, които на пръв поглед изглеждат немотивирани, ако не можеш да ги проследиш до първоизточника . Ако причината не може да бъде открита, това може да окаже негативен ефект върху изложбената кариера на твоето куче.

За неопитния нов хендлер или треньор е много важно да знае, че кучетата не могат да свързват мисли рационално. Даже и най-умните и интелигентни животни. Ученето при кучето се основава на причина и следствие. Колкото по-старо и опитно е кучето, толкова повече може да свързва причината със следствието. Колкото повече опит имат, толкова повече могат да си правят изводи. Твоето кутре първоначално има опит колкото празен лист, съответно не може да си направи изводи от срещи с неприятни преживявания. То би разсъждавало горе-долу така: „ Моят водач ми притисна устните при проверка на зъбите и по същото време една оса бръмчеше около главата ми. Всеки път като чуя оса, ще очаквам да ме заболят устните.” Причина и следствие! Разбира се , човек не може всичко да предвиди, но доколкото е възможно трябва да провеждаш обучението за ринга в среда, която можеш да контролираш. Това важи особено докато кученцето ти събере достатъчно положителен опит, който да го прави по-силно в бъдещето. Ако обаче при кученцето се получи връщане назад, трябва да анлизираш много внимателно, какво може да е предизвикало този модел на поведение. Ако успееш да го проследиш до корен, проблемът много по-лесно ще се реши. Методът е: първо да се постави правилната диагноза, след това отново изграждане на самоувереността на кученцето като го конфронтирате със същата или подобна ситуация. Ако при първите опити за обучение между кучето и човека се изгради взаимно доверие, винаги можеш да разчиташ в бъдеще на тази връзка.

При мен е основен принцип да не проверявам повече отколкото е необходимо зъбите и захапката по време, когато се сменят зъбите – с това избягвам по възможност негативни реакции. Има множество възможности да се проверява подмяната на зъбите, когато кутрето по своя инициатива има контакт с човешката ръка, например по време на игра с широко отворена захапка. Проверката на зъбите трябва да бъде поставена по-назад в обучателната програма докато кутрето научи да стои мирно по команда. Тя никога не се прави при приготовление на храната или при хранене. Проверката на зъбите се прави най-добре от време на време, от гледна точка на кутрето по възможност между другото, като част от ежедневните общи грижи за външния вид и играта. Собственият ти начин на действие трябва да е спокоен и целенасочен. При това кучето стои от лявата ти страна. С небиещо на очи, но целенасочено движение на дясната ръка обхващаш нежно долната челюст, с лявата ръка при затворена захапка кратко повдигаш бърните, за да видиш предните резци. (Ако кучето стои отдясно на водача, лявата и дясната ръка се сменят.) Много водачи засилват обучението с вербалната команда „зъби”, след презентацията следва енергична похвала.

Успехът зависи от повтарящи се приятни преживявания в течение на много седмици, при което обаче тази част на обучението не трябва да се превръща в политическо събитие. Ключовата дума е малко и често. Винаги енергично хвали кучето след всяко успешно обучение. Това обучение не трябва да се подсилва с даване на вкусотийки, в противен случай кучето ще свързва проверката на зъбите с хранителна наградка и в радостно очакване ще отделя много слюнка. Лично за мен като съдия това е свързано с най-неприятни преживявания.

Цялото обучение за ринга, както бе описано, може да започне от най-ранна възраст – колкото по-рано, толкова по-добре. Най-добре е да стане постоянна част от отглеждането на бебето-лабрадор заедно с храненето, грижата за външния вид и играта. Научените при това основни правила са полезни, както за изложбеното куче, така и за фамилното куче. Обучението на повод изисква формален начин на действие. Това отново е полезно, както за семейното куче, така и за изложбеното, прилагат се едни и същи принципи.

Привикването с нашийник и повод може да стане още при развъдчика, например при ваксинациите, преди още кутрето да отиде в нови ръце. Обучението на повод не трябва да започва обаче прекалено рано преди да са заякнали малко мускулите на врата и на крачетата. Най-добре е да се започне докато кутрето се намира в позната среда – в ограждението или в къщата. В началото повечето кутрета мразят всяко ограничение около врата, но се научават много лесно, подпомогнати с някакво лакомство или храна, че не е чак толкова трудно.

Традиционно в ринга се използва дълъг рингов повод. Това е парче здрав шнур или фино оплетено въже с халка в единия край, през която поводът преминава, образувайки клуп; на другия край има здра